Извънземна
Ела, седни до мен и си кажи...
В очите ти извира самотата.
Той тръгна си със някоя, нали?
Така се случва. Не търси вината.
Не можем да опазим любовта,
тя птица е и иска да е в полет...
Високо да е над реалността -
крилете ù са истините голи...
И кацне ли на твойте рамене,
гнездо в сърцето ти ще свие,
но вземеш ли ù чудното небе
във чужда топлина ще го открие.
Обича свободата, любовта,
не можеш да я сложиш в клетка,
а ревността е пагубна стрела,
убива я със силата на клетва...
Но друга някъде ще се роди
и може би сега лети към тебе,
с усмивка и надежда я търси.
Ще я познаеш. Тя е извънземна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Великолепна идея и представяне! Извънземно, така да се каже
