ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
Dec 1, 2013, 10:43 PM

Извънземна 

  Poetry » Other
504 0 8


Ела, седни до мен и си кажи...
В очите ти извира самотата.
Той тръгна си със някоя, нали?
Така се случва. Не търси вината.

Не можем да опазим любовта,
тя птица е и иска да е в полет...
Високо да е над реалността -
крилете ù са истините голи...

И кацне ли на твойте рамене,
гнездо в сърцето ти ще свие,
но вземеш ли ù чудното небе
във чужда топлина ще го открие.

Обича свободата, любовта,
не можеш да я сложиш в клетка,
а ревността е пагубна стрела,
убива я със силата на клетва...

Но друга някъде ще се роди
и може би сега лети към тебе,
с усмивка и надежда я търси.
Ще я познаеш. Тя е извънземна...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??