Жена-надежда

Слънчев лъч проряза мрака

Моето лице огря

Радостна сълза закапа

Щастие душата ми обля.

Тя с усмивка ме плени

С тъмносините си грейнали очи

С устни нежно ме опи

С тялото си ме обви.

Как копнея за гласа ти

Който с чуден звук ме днес залива

И косата ти с къдрици буйни

Ръката ми със нежност милва

Тъй мечтая да си с мене

Километри ни делят

Сякаш тялото ми стене

Иска двете с твоето да затрептят.

Страст тъй луда блика в нас

Чувства във вените горят

Моля Господ да извика с глас

„Съдбите ви в една да се слепят”.

Тъгата си аз в този миг загърбих

Мислите си черни тук зарових

Чуден блян щом преоткрих

Тоз любовен стих за теб редих...