Жена-надежда
Слънчев лъч проряза мрака
Моето лице огря
Радостна сълза закапа
Щастие душата ми обля.
Тя с усмивка ме плени
С тъмносините си грейнали очи
С устни нежно ме опи
С тялото си ме обви.
Как копнея за гласа ти
Който с чуден звук ме днес залива
И косата ти с къдрици буйни
Ръката ми със нежност милва
Тъй мечтая да си с мене
Километри ни делят
Сякаш тялото ми стене
Иска двете с твоето да затрептят.
Страст тъй луда блика в нас
Чувства във вените горят
Моля Господ да извика с глас
„Съдбите ви в една да се слепят”.
Тъгата си аз в този миг загърбих
Мислите си черни тук зарових
Чуден блян щом преоткрих
Тоз любовен стих за теб редих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коцето Костов Всички права запазени