7 авг. 2008 г., 07:23

Жадна бях

750 0 12

Задъхано се спрях

във твойте очи... Притихнах.

Да си почина. Жадна бях.

Наведох се и пих -

от устните ти до пресищане.

Не исках да пресъхват, хладни.

В ръцете ти се сгуших,

да се стопля. Припламнала,

... в побелялата жарава на сърцето,

предишната.

Усетих пулса на сърцето ти.

А моят спираше...

Умирах ли?!

В нозете ти да падна .

Да взема прошката,

която ти поисках... неотдавна.

Родих се ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...