тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
31 авг. 2011 г., 16:00

Жадни очи 

  Поэзия » Гражданская
592 0 4

Защо ли вече не се усмихвам неволно,

очите ме издават тревожно,

защо ли лете все тъй тъгувам самотно,

за всяко чедо родено копнежно.

 

Защо ли вече не викам неволята,

за да "преброим дивите зайци,"

защо ли прехраната им е толкова сложна

и са побягнали техните майки.

 

Защо, човече, да съм добра, омръзна ми вече,

очите ме издават сълзливо,

не, зима иде с ветрец режещ,

на всяко чедо ще дам огниво.

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??