Жадни очи
Защо ли вече не се усмихвам неволно,
очите ме издават тревожно,
защо ли лете все тъй тъгувам самотно,
за всяко чедо родено копнежно.
Защо ли вече не викам неволята,
за да "преброим дивите зайци,"
защо ли прехраната им е толкова сложна
и са побягнали техните майки.
Защо, човече, да съм добра, омръзна ми вече,
очите ме издават сълзливо,
не, зима иде с ветрец режещ,
на всяко чедо ще дам огниво.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
