Жадни очи
Защо ли вече не се усмихвам неволно,
очите ме издават тревожно,
защо ли лете все тъй тъгувам самотно,
за всяко чедо родено копнежно.
Защо ли вече не викам неволята,
за да "преброим дивите зайци,"
защо ли прехраната им е толкова сложна
и са побягнали техните майки.
Защо, човече, да съм добра, омръзна ми вече,
очите ме издават сълзливо,
не, зима иде с ветрец режещ,
на всяко чедо ще дам огниво.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
