Защо ли вече не се усмихвам неволно,
очите ме издават тревожно,
защо ли лете все тъй тъгувам самотно,
за всяко чедо родено копнежно.
Защо ли вече не викам неволята,
за да "преброим дивите зайци,"
защо ли прехраната им е толкова сложна
и са побягнали техните майки.
Защо, човече, да съм добра, омръзна ми вече,
очите ме издават сълзливо,
не, зима иде с ветрец режещ,
на всяко чедо ще дам огниво.
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
