От години вече трудно преброими,
трупаше се в мен жажда неутолима -любовна.
Жажда сякаш непреодолим.
Тя държеше ме буден в ноща.
И взирах се в мрака и наливах
аколохол в своята чаша,поне за
малко болката да спре,отпивайки
с големи глътки от огненото питие.
До мен спеше тя-моята жена.
Понякога в съня и шепнех за жаждата любовна,тровеща ме всяка нощ и пронизващаме сякаш с нож.
Липсваш ми любима,мечтая отново да ме развалнуваш и душата моя с любовни ласки да лекуваш.
Мечтая моя любов пак първата ни среща да преживеем и с трпетно очакване всичко по пътя си да преодолеем. ...