От години вече трудно преброими,

  трупаше се в мен жажда неутолима -любовна.

  Жажда сякаш непреодолим.

  Тя държеше ме буден в ноща.

   И взирах се в мрака и наливах

   аколохол в своята чаша,поне за

  малко болката да спре,отпивайки

  с големи глътки от огненото питие.

  До мен спеше тя-моята жена.

  Понякога в съня и шепнех за жаждата любовна,тровеща ме всяка нощ и пронизващаме сякаш с нож.

  Липсваш ми любима,мечтая отново да ме развалнуваш и душата моя с любовни ласки да лекуваш.

  Мечтая моя любов пак първата ни среща да преживеем и с трпетно очакване всичко по пътя си да преодолеем.
  Мечтая любима пак да сме само аз и ти и  безкрайната вселена над нашата любов да бди.
  Мечтая,мечтая,но си останах само с мечти-истината за нашата любов друго ни крещи.

  Ти отдавна си студена и в своите проблеми си единствено вглъбена.

  Гледаш ме със стъклените си очи и сякаш нищо в теб не трепти.
  И спира да бие мойто сърце и отново в мъка безпаметна пирувам и за теб любов тъгувам.

  Ако можех само да забравя за тези интимни спомени на свещи и мигове горещи..само ако можех,но немога.

  Един живот,една любов така съм устроен и така ще е до сетния ми ден.

  Сега бавно гасне нещо в мен-без любов кошмар е всеки ден.
  Прежаднял застанал до прсъхналия извор отново замечтан-да мога да отпия от любония ти елексир и да запълня празнотата с магия.

  Жаден вехна,а ти си толкова далеч от мен.
  Скоро,като паднало листо прост ще изсъхна и ще изчезна някой ден.
  И когато вятъра задуха в прах ще се превърна и ще намеря,аз покой полепил се в косите твой.
  Плахо прошепвам в съня ти....

  Имам нужда от теб.Имам нужда от твойта ръка и милувка.
  Целувам те нежно дано отново в теб да посея зрънцето надежда от нашата любов.
  И дано отново тя израсте,дори по силна и страсттна.

  Сега ако можеш ми прости-виновен съм и много боли.

  Ще опитам да затворя тези тъжни очи. 

  Обичам те само това зная.
 Жаждата любовна за мен е вечна,дори и след края.