31 мая 2008 г., 21:10

Жажда

711 0 8

                                                   


                                                   ЖАЖДА

 

 

                          Очаквам като струна опъната до скъсване.

                          Броя минутите, които ни раздалечават.

                          А любовта ти е за мен възкръсване

                          с моментите, в които се сближаваме.

 

                         Как жадна съм за твоятя любов –

                         като земята суха за дъжда пороен!

                         Копнея те без предислов –

                         била   съм и ще бъда твоя.

 

                         Ще се отдавам все така 

                         без свян и без задръжки –

                         със сеизмична нежност, с вик, със тишина...

                         Ще се доказвам в ласките ти мъжки.

 

                         Как жадна съм за теб! За твойта топлина.

                         За устните ти. За ръцете скъпи.

                         Как жадна съм за тази светлина

                         в очите ти, в която да се къпя. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илзе Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...