31 may 2008, 21:10

Жажда

713 0 8

                                                   


                                                   ЖАЖДА

 

 

                          Очаквам като струна опъната до скъсване.

                          Броя минутите, които ни раздалечават.

                          А любовта ти е за мен възкръсване

                          с моментите, в които се сближаваме.

 

                         Как жадна съм за твоятя любов –

                         като земята суха за дъжда пороен!

                         Копнея те без предислов –

                         била   съм и ще бъда твоя.

 

                         Ще се отдавам все така 

                         без свян и без задръжки –

                         със сеизмична нежност, с вик, със тишина...

                         Ще се доказвам в ласките ти мъжки.

 

                         Как жадна съм за теб! За твойта топлина.

                         За устните ти. За ръцете скъпи.

                         Как жадна съм за тази светлина

                         в очите ти, в която да се къпя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...