15 мар. 2009 г., 02:21

Жажда

772 0 1

 

 

                                                Недостоен съдник е съдбата -

                                                тя ни изостави

                                                и към нашто бреме чуждо ще прибави,

                                                славата за други пак е отредила,

                                                а от нас ще иска помощ и закрила.

 

                                                По Великден тъжно и мандалото захлопа,

                                                мислите ни блъскат се в стените на окопа,

                                                чудим се на времето - фатална изнемога,

                                                питаме сърцата си с прокълната тревога.

 

                                                За Гергьовден всичко вече сме разбрали,

                                                борим се отдавна с чужди идеали,

                                                пролетта ни е пресъхнала и моли

                                                капка дъжд в сълза да се разтвори,

                                                с жадни устни тя да я погълне

                                                и на своятя земя отново да покълне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • съдба и съдник са от един корен. "съдба" е със структура като "делба" и като значение се доближава до "отсъждане", примерно, ако ще се придържаме към корена.

    В този смисъл съдбата трудно би била съдник.

    А що се отнася до т. нар. поанта... хмм, загадките са не една.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...