15 мар. 2009 г., 02:21

Жажда

771 0 1

 

 

                                                Недостоен съдник е съдбата -

                                                тя ни изостави

                                                и към нашто бреме чуждо ще прибави,

                                                славата за други пак е отредила,

                                                а от нас ще иска помощ и закрила.

 

                                                По Великден тъжно и мандалото захлопа,

                                                мислите ни блъскат се в стените на окопа,

                                                чудим се на времето - фатална изнемога,

                                                питаме сърцата си с прокълната тревога.

 

                                                За Гергьовден всичко вече сме разбрали,

                                                борим се отдавна с чужди идеали,

                                                пролетта ни е пресъхнала и моли

                                                капка дъжд в сълза да се разтвори,

                                                с жадни устни тя да я погълне

                                                и на своятя земя отново да покълне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • съдба и съдник са от един корен. "съдба" е със структура като "делба" и като значение се доближава до "отсъждане", примерно, ако ще се придържаме към корена.

    В този смисъл съдбата трудно би била съдник.

    А що се отнася до т. нар. поанта... хмм, загадките са не една.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...