Недостоен съдник е съдбата -
тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.
По Великден тъжно и мандалото захлопа,
мислите ни блъскат се в стените на окопа,
чудим се на времето - фатална изнемога,
питаме сърцата си с прокълната тревога.
За Гергьовден всичко вече сме разбрали,
борим се отдавна с чужди идеали,
пролетта ни е пресъхнала и моли
капка дъжд в сълза да се разтвори,
с жадни устни тя да я погълне
и на своятя земя отново да покълне.
© Анна Попова Все права защищены
В този смисъл съдбата трудно би била съдник.
А що се отнася до т. нар. поанта... хмм, загадките са не една.