15.03.2009 г., 2:21

Жажда

769 0 1

 

 

                                                Недостоен съдник е съдбата -

                                                тя ни изостави

                                                и към нашто бреме чуждо ще прибави,

                                                славата за други пак е отредила,

                                                а от нас ще иска помощ и закрила.

 

                                                По Великден тъжно и мандалото захлопа,

                                                мислите ни блъскат се в стените на окопа,

                                                чудим се на времето - фатална изнемога,

                                                питаме сърцата си с прокълната тревога.

 

                                                За Гергьовден всичко вече сме разбрали,

                                                борим се отдавна с чужди идеали,

                                                пролетта ни е пресъхнала и моли

                                                капка дъжд в сълза да се разтвори,

                                                с жадни устни тя да я погълне

                                                и на своятя земя отново да покълне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • съдба и съдник са от един корен. "съдба" е със структура като "делба" и като значение се доближава до "отсъждане", примерно, ако ще се придържаме към корена.

    В този смисъл съдбата трудно би била съдник.

    А що се отнася до т. нар. поанта... хмм, загадките са не една.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...