Жажда

                                                Недостоен съдник е съдбата -

                                                тя ни изостави

                                                и към нашто бреме чуждо ще прибави,

                                                славата за други пак е отредила,

                                                а от нас ще иска помощ и закрила.

                                                По Великден тъжно и мандалото захлопа,

                                                мислите ни блъскат се в стените на окопа,

                                                чудим се на времето - фатална изнемога,

                                                питаме сърцата си с прокълната тревога.

                                                За Гергьовден всичко вече сме разбрали,

                                                борим се отдавна с чужди идеали,

                                                пролетта ни е пресъхнала и моли

                                                капка дъжд в сълза да се разтвори,

                                                с жадни устни тя да я погълне

                                                и на своятя земя отново да покълне.