15 mar 2009, 2:21

Жажда

  Poesía » Civil
774 0 1

 

 

                                                Недостоен съдник е съдбата -

                                                тя ни изостави

                                                и към нашто бреме чуждо ще прибави,

                                                славата за други пак е отредила,

                                                а от нас ще иска помощ и закрила.

 

                                                По Великден тъжно и мандалото захлопа,

                                                мислите ни блъскат се в стените на окопа,

                                                чудим се на времето - фатална изнемога,

                                                питаме сърцата си с прокълната тревога.

 

                                                За Гергьовден всичко вече сме разбрали,

                                                борим се отдавна с чужди идеали,

                                                пролетта ни е пресъхнала и моли

                                                капка дъжд в сълза да се разтвори,

                                                с жадни устни тя да я погълне

                                                и на своятя земя отново да покълне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • съдба и съдник са от един корен. "съдба" е със структура като "делба" и като значение се доближава до "отсъждане", примерно, ако ще се придържаме към корена.

    В този смисъл съдбата трудно би била съдник.

    А що се отнася до т. нар. поанта... хмм, загадките са не една.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...