1 июн. 2015 г., 00:03

Жажда кога те замори…

910 0 4

Жажда кога те замори 

да пообщуваш с Оня, горе,  

един странен дух потърси…,  

на баш уста Колю Фичето - 

силните, жилести ръце,  

безкрайното му, стръмно чело,

по детски чистото сърце.

За красота кога те боли  

и те притиска небето, 

пъргавия чиляк си спомни -

дребничък, синеок, буден,

попогледнал над висинето…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да събудиш спомена за гения - благородство на душата.
    Поздрави!
  • Благодаря ти!
  • Добре дошла, Роси! Къде беше толкова време. Чувствах отсъствието ти.
    Много ми хареса творбата ти и най-вече хрумването ти да възпееш Кольо Фичето! Браво!
    Поздрав и чудесен последен майски ден!
  • Колю Фичето - един български гений на строителството. Макар и без диплома той е постигнал много повече от редица дипломирани специалисти.
    Хареса ми, Роси, как по един много естествен начин го възпяваш чрез стихотворението си.

    Поздравление за стиха!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...