Jun 1, 2015, 12:03 AM

Жажда кога те замори…

  Poetry
907 0 4

Жажда кога те замори 

да пообщуваш с Оня, горе,  

един странен дух потърси…,  

на баш уста Колю Фичето - 

силните, жилести ръце,  

безкрайното му, стръмно чело,

по детски чистото сърце.

За красота кога те боли  

и те притиска небето, 

пъргавия чиляк си спомни -

дребничък, синеок, буден,

попогледнал над висинето…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да събудиш спомена за гения - благородство на душата.
    Поздрави!
  • Благодаря ти!
  • Добре дошла, Роси! Къде беше толкова време. Чувствах отсъствието ти.
    Много ми хареса творбата ти и най-вече хрумването ти да възпееш Кольо Фичето! Браво!
    Поздрав и чудесен последен майски ден!
  • Колю Фичето - един български гений на строителството. Макар и без диплома той е постигнал много повече от редица дипломирани специалисти.
    Хареса ми, Роси, как по един много естествен начин го възпяваш чрез стихотворението си.

    Поздравление за стиха!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....