Жажда за отмъщение

1 мая 2007 г., 08:45

Поэзия

987 1 0

Можеш ли да видиш каква омраза в мене се таи?
Побъркваща и непоправима...
Чистата любов дори не може да я заличи,
а душата ми я гони - "Остави ме!"
Не, не можеш да я видиш,
скрила съм я на дълбоко.
И където и да идеш,
ще те гледа от високо.
И аз също ще те гледам, спомени отново ще изникват
във обърканата, пълна с мъка душа...
Сдавена от болка, тя иска да извика...
Сили няма, но не се примирява с това!
Но знаеш ли, гневът ме храни...
Не усещаш колко силна ставам
и как превързвам стари рани.
Да се боря продължавам!
Сълзи на болка?! Неее - сълзи на ярост са това!
Сълзи, за които твоя милост ще плати!
Ще ти го върна, тройно ще си отмъстя!
И аз мога да играя твоите игри!
Нараненото сърце бавно атакува!
И ще нападне когато най-малко очакваш...
Докато със друга на звездите се любуваш,
то, без да подозираш, ще изскочи от мрака
и ще те накара, вярвай ми, да съжаляваш, че си се родил!
Ще съжаляваш,че с мен далеч не беше мил...
Никой не може да ме разиграва,
никой няма правото с мен да се подиграва.
И когато някой го направи, тежко му и горко...
Не усеща как бензин в огъня налива
и пламъкът пламва - за добро или зло.
А рано или късно чашата прелива...
Но тя не е способна огъня да угаси,
огъня от гнева, че душата си продадох...
Той гори във насълзените очи
и ме изгаря отвътре, че лесно ти се дадох..
Но не съм виновна аз, защо се обвинявам?
Твоя е вината, че за теб да мисля продължавам...
А помниш ли как лъжеше, че от мисли за мен от дни не си спал?
Аз това го забравих, но помня как после ме захвърли като парцал.
Представям си как на колене пред мене падаш,
а сърцето бясно тупти от жаждата за отмъщение.
И искам както мен в бездна тъмна да пропадаш,
а гневът да ти нашепва "Следва Продължение"...

Жажда за отмъщение

Свързани произведения

Комментарии

Предложения