5 сент. 2007 г., 14:19

Жажда за щастие

792 0 10
Магия на лудетина. Всеки мъж взривява.
Вълшебница самодива. И е толкова красива!
Пристъпва  без нежност, без страх. В хаос и мрак.
Светица или мъченица!? Към небето поглед отправя.
Не иска да е много щастлива. И сякаш се разкайва.
И търси братята си по душа. И намира други, по грешки.
В затворена врата се блъска. Всевъзможни пречки!
Потъва в безразличие. Ще умре ли без светлина!?
Намира кураж. Дошло й е  до гуша от самота.

А неговият път е като гърч. С пръстта ще изгори!
Но заедно със  нейния...
Там,  където пепелта ще се превърне в бисер, нали!?
                                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много, аз пиша от една година без да имам понятие
    наистина как е начинът. Ще се уча може би постепенно.
    Радвам се много и на такива откровени коментари!!!
    Поздрави, мила Мария!!!
  • И на мен ми харесва стихотворението или по-скоро идеята и емоцията заложени в него, но поетичната форма наистина трябва да се доизпипа. Извинявам се, че се намесвам, но истината повтаряна от редица творци и според мен най-правилна е, че първо трябва да се овладее ритъма и римата. Така стихът ще е лек и ще се чете по-лесно, по-силно ще въздейства. А по-нататък, ако някое модерно литературно течение те увлече, ще е по лесно да твориш в неговите правила. Иначе поздрав за стиха!
  • Благодаря ви Доче и Пламене!Радвам се на коментарите ви,
    в нашия поетичен клуб са ме хокали за произведенията ми.
    Искат да се придържаме към класиката.Къде е истината!?
  • Прекрасно!Поздравления!
  • Благодаря ти Христо, ценен ми е коментара ти!!!
    Всичко най-добро!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...