Sep 5, 2007, 2:19 PM

Жажда за щастие

  Poetry
790 0 10
Магия на лудетина. Всеки мъж взривява.
Вълшебница самодива. И е толкова красива!
Пристъпва  без нежност, без страх. В хаос и мрак.
Светица или мъченица!? Към небето поглед отправя.
Не иска да е много щастлива. И сякаш се разкайва.
И търси братята си по душа. И намира други, по грешки.
В затворена врата се блъска. Всевъзможни пречки!
Потъва в безразличие. Ще умре ли без светлина!?
Намира кураж. Дошло й е  до гуша от самота.

А неговият път е като гърч. С пръстта ще изгори!
Но заедно със  нейния...
Там,  където пепелта ще се превърне в бисер, нали!?
                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много, аз пиша от една година без да имам понятие
    наистина как е начинът. Ще се уча може би постепенно.
    Радвам се много и на такива откровени коментари!!!
    Поздрави, мила Мария!!!
  • И на мен ми харесва стихотворението или по-скоро идеята и емоцията заложени в него, но поетичната форма наистина трябва да се доизпипа. Извинявам се, че се намесвам, но истината повтаряна от редица творци и според мен най-правилна е, че първо трябва да се овладее ритъма и римата. Така стихът ще е лек и ще се чете по-лесно, по-силно ще въздейства. А по-нататък, ако някое модерно литературно течение те увлече, ще е по лесно да твориш в неговите правила. Иначе поздрав за стиха!
  • Благодаря ви Доче и Пламене!Радвам се на коментарите ви,
    в нашия поетичен клуб са ме хокали за произведенията ми.
    Искат да се придържаме към класиката.Къде е истината!?
  • Прекрасно!Поздравления!
  • Благодаря ти Христо, ценен ми е коментара ти!!!
    Всичко най-добро!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...