5 sept 2007, 14:19

Жажда за щастие

  Poesía
793 0 10
Магия на лудетина. Всеки мъж взривява.
Вълшебница самодива. И е толкова красива!
Пристъпва  без нежност, без страх. В хаос и мрак.
Светица или мъченица!? Към небето поглед отправя.
Не иска да е много щастлива. И сякаш се разкайва.
И търси братята си по душа. И намира други, по грешки.
В затворена врата се блъска. Всевъзможни пречки!
Потъва в безразличие. Ще умре ли без светлина!?
Намира кураж. Дошло й е  до гуша от самота.

А неговият път е като гърч. С пръстта ще изгори!
Но заедно със  нейния...
Там,  където пепелта ще се превърне в бисер, нали!?
                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много, аз пиша от една година без да имам понятие
    наистина как е начинът. Ще се уча може би постепенно.
    Радвам се много и на такива откровени коментари!!!
    Поздрави, мила Мария!!!
  • И на мен ми харесва стихотворението или по-скоро идеята и емоцията заложени в него, но поетичната форма наистина трябва да се доизпипа. Извинявам се, че се намесвам, но истината повтаряна от редица творци и според мен най-правилна е, че първо трябва да се овладее ритъма и римата. Така стихът ще е лек и ще се чете по-лесно, по-силно ще въздейства. А по-нататък, ако някое модерно литературно течение те увлече, ще е по лесно да твориш в неговите правила. Иначе поздрав за стиха!
  • Благодаря ви Доче и Пламене!Радвам се на коментарите ви,
    в нашия поетичен клуб са ме хокали за произведенията ми.
    Искат да се придържаме към класиката.Къде е истината!?
  • Прекрасно!Поздравления!
  • Благодаря ти Христо, ценен ми е коментара ти!!!
    Всичко най-добро!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...