18 нояб. 2014 г., 12:38

Жалба

981 0 10

 

                                                          Жалба

 

                    

                                        На къде отиваш? Закъсняваш вече.

                                        Утрото се стъмва. Бъдното далече.

                                        Топлото е кратко – падат снеговете.

                                        Светлото го няма – плачат дъждовете.                                   

 

                                       Вятърът простенва в пареща целувка.

                                       Изгревът потъва в жалба на гугутка.

                                       Жали да жалеем, Отечество мое!

                                       В кръстопът потъва всичко свято твое!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пламена, Ванина, Юлия, Никола -Много ви благодаря за хубавите коментари. Те ме стимулират и вдъхват увереност.
    Поздрав от мен за всички вас! Желая ви здраве и спокойна вечер!
  • Колко тъжна жалба, но спрdведлива!Държавата е за оплакване!
    Накъде отиваме и къде ще стигнем, кой знае?
    Харесах и оценявам! Поздрави от мен!
  • Откровение с финес, една мъчна истина! Поздравления!
  • Поздрав и от мен, Тони!
    Хубаво написан стих
    и самата истина за съжаление!
    Хубава и вдъхновена вечер ти желая!
  • Марин, Младен, Ангел Веселинов и Ангел - благодаря за позитивните
    коментари и вниманието! Благодаря ви от сърце!Поздрав за всички!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...