18 нояб. 2014 г., 12:38

Жалба

988 0 10

 

                                                          Жалба

 

                    

                                        На къде отиваш? Закъсняваш вече.

                                        Утрото се стъмва. Бъдното далече.

                                        Топлото е кратко – падат снеговете.

                                        Светлото го няма – плачат дъждовете.                                   

 

                                       Вятърът простенва в пареща целувка.

                                       Изгревът потъва в жалба на гугутка.

                                       Жали да жалеем, Отечество мое!

                                       В кръстопът потъва всичко свято твое!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пламена, Ванина, Юлия, Никола -Много ви благодаря за хубавите коментари. Те ме стимулират и вдъхват увереност.
    Поздрав от мен за всички вас! Желая ви здраве и спокойна вечер!
  • Колко тъжна жалба, но спрdведлива!Държавата е за оплакване!
    Накъде отиваме и къде ще стигнем, кой знае?
    Харесах и оценявам! Поздрави от мен!
  • Откровение с финес, една мъчна истина! Поздравления!
  • Поздрав и от мен, Тони!
    Хубаво написан стих
    и самата истина за съжаление!
    Хубава и вдъхновена вечер ти желая!
  • Марин, Младен, Ангел Веселинов и Ангел - благодаря за позитивните
    коментари и вниманието! Благодаря ви от сърце!Поздрав за всички!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...