18 нояб. 2014 г., 12:38

Жалба 

  Поэзия » Пародии
735 0 10

 

                                                          Жалба

 

                    

                                        На къде отиваш? Закъсняваш вече.

                                        Утрото се стъмва. Бъдното далече.

                                        Топлото е кратко – падат снеговете.

                                        Светлото го няма – плачат дъждовете.                                   

 

                                       Вятърът простенва в пареща целувка.

                                       Изгревът потъва в жалба на гугутка.

                                       Жали да жалеем, Отечество мое!

                                       В кръстопът потъва всичко свято твое!

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пламена, Ванина, Юлия, Никола -Много ви благодаря за хубавите коментари. Те ме стимулират и вдъхват увереност.
    Поздрав от мен за всички вас! Желая ви здраве и спокойна вечер!
  • Колко тъжна жалба, но спрdведлива!Държавата е за оплакване!
    Накъде отиваме и къде ще стигнем, кой знае?
    Харесах и оценявам! Поздрави от мен!
  • Откровение с финес, една мъчна истина! Поздравления!
  • Поздрав и от мен, Тони!
    Хубаво написан стих
    и самата истина за съжаление!
    Хубава и вдъхновена вечер ти желая!
  • Марин, Младен, Ангел Веселинов и Ангел - благодаря за позитивните
    коментари и вниманието! Благодаря ви от сърце!Поздрав за всички!
  • Изплакано от душа, истинско и искрено, без позата на плакатния патриотизъм!
    Споделям и те поздравявам, Стойна!
  • Красиво сътворен пейзаж от думи!Ноември е тъжния месец.Но ние трябва да дерзаем и за бъдището топло да мечтаем!поздрави Тони!!!
  • Присъединявам се и аз към жалбата.
    Поздрави!
  • Правдиви и силни редове си написала, Стойна! Всички знаем накъде отива святото ни отечество. Препрати ме автоматично към Ботевите непреходни редове:

    "О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?"

    Оценявам високо написаното. Имаме нужда да ни се припомня статуквото!
  • Поздрав! Накъде вървим - не знаем...
Предложения
: ??:??