Nov 18, 2014, 12:38 PM

Жалба

  Poetry » Parody
978 0 10

 

                                                          Жалба

 

                    

                                        На къде отиваш? Закъсняваш вече.

                                        Утрото се стъмва. Бъдното далече.

                                        Топлото е кратко – падат снеговете.

                                        Светлото го няма – плачат дъждовете.                                   

 

                                       Вятърът простенва в пареща целувка.

                                       Изгревът потъва в жалба на гугутка.

                                       Жали да жалеем, Отечество мое!

                                       В кръстопът потъва всичко свято твое!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пламена, Ванина, Юлия, Никола -Много ви благодаря за хубавите коментари. Те ме стимулират и вдъхват увереност.
    Поздрав от мен за всички вас! Желая ви здраве и спокойна вечер!
  • Колко тъжна жалба, но спрdведлива!Държавата е за оплакване!
    Накъде отиваме и къде ще стигнем, кой знае?
    Харесах и оценявам! Поздрави от мен!
  • Откровение с финес, една мъчна истина! Поздравления!
  • Поздрав и от мен, Тони!
    Хубаво написан стих
    и самата истина за съжаление!
    Хубава и вдъхновена вечер ти желая!
  • Марин, Младен, Ангел Веселинов и Ангел - благодаря за позитивните
    коментари и вниманието! Благодаря ви от сърце!Поздрав за всички!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...