Жалба
На къде отиваш? Закъсняваш вече.
Утрото се стъмва. Бъдното далече.
Топлото е кратко – падат снеговете.
Светлото го няма – плачат дъждовете.
Вятърът простенва в пареща целувка.
Изгревът потъва в жалба на гугутка.
Жали да жалеем, Отечество мое!
В кръстопът потъва всичко свято твое!
© Стойна Димова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
