28 июл. 2011 г., 14:13

Жалка земна душа

2.1K 0 2

ЖАЛКА ЗЕМНА ДУША

 

 

 

Жалка, земна душа, движеща наште тела,

Бог ни тъй отреди, да се борим

с нея през земните дни.

От нас зависи сега, кой ще спечели

тази борба, душата земна,

или горна една, която астрала

зове от лета.

Сътвори ни Бог със две души,

запали в нас и две искри,

дадени ни живот и смърт,

даде ни радост и скръб.

Замислете се, люде, сега,

не губете време да отричате това,

което не прозряхте ред лета.

Преборете се с душите долни, земни,

зли, сеещи злоба и мъст,

разпъващи телата ни на кръст.

Това е земното послание,

това е земното страдание.

Душите горни, едни са отредени

за астралните дни, в които ще продължим

да съществуваме в Рая да бленуваме.

Не искам да споря със вас,

искам да чуете божия глас,

напук на всички скептици,

критици, атеисти, отричащи

дните неземни от хора, на

дявола верни.

Не споря, говоря, зов последен

отправям, да претворите душите

земни, за да обикнете горните, звездни.

До днес какво творихте?

Знаете ли какво сътворихте?

Множихте всеки ден душите долни,

много по-добри от предците си едни.

Убийци, крадци, лъжци, демони в човешки души,

сеещи смърт докога?

Не е ли време да сложите края?

Живем във Ада!

Да! Той     Да!  Той е  тук, на  Земята,

не в небесата.

Ще се убедите в мойте слова,

спасете се, хора,  сега!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Призоваваш към доброта и човечност!Това е по нашите възможности!Хубаво звучиш!
  • Tова което изразих с 37 страници в „Вселената на разума и завета на бог“ ти го изрази с едно стихотворение. Похвално. Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...