28.07.2011 г., 14:13

Жалка земна душа

2.1K 0 2

ЖАЛКА ЗЕМНА ДУША

 

 

 

Жалка, земна душа, движеща наште тела,

Бог ни тъй отреди, да се борим

с нея през земните дни.

От нас зависи сега, кой ще спечели

тази борба, душата земна,

или горна една, която астрала

зове от лета.

Сътвори ни Бог със две души,

запали в нас и две искри,

дадени ни живот и смърт,

даде ни радост и скръб.

Замислете се, люде, сега,

не губете време да отричате това,

което не прозряхте ред лета.

Преборете се с душите долни, земни,

зли, сеещи злоба и мъст,

разпъващи телата ни на кръст.

Това е земното послание,

това е земното страдание.

Душите горни, едни са отредени

за астралните дни, в които ще продължим

да съществуваме в Рая да бленуваме.

Не искам да споря със вас,

искам да чуете божия глас,

напук на всички скептици,

критици, атеисти, отричащи

дните неземни от хора, на

дявола верни.

Не споря, говоря, зов последен

отправям, да претворите душите

земни, за да обикнете горните, звездни.

До днес какво творихте?

Знаете ли какво сътворихте?

Множихте всеки ден душите долни,

много по-добри от предците си едни.

Убийци, крадци, лъжци, демони в човешки души,

сеещи смърт докога?

Не е ли време да сложите края?

Живем във Ада!

Да! Той     Да!  Той е  тук, на  Земята,

не в небесата.

Ще се убедите в мойте слова,

спасете се, хора,  сега!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Призоваваш към доброта и човечност!Това е по нашите възможности!Хубаво звучиш!
  • Tова което изразих с 37 страници в „Вселената на разума и завета на бог“ ти го изрази с едно стихотворение. Похвално. Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...