Жарта в сърцето тлее...
Жарта в сърцето тлее...
Не те ли беше срам, кажи ми?
Не помисли ли, че ще боли?
Чувствата не са ронливи,
това били са само лъжи!
Вярвах на думите, пропити
със надежда и молех се аз
да бъдем заедно щастливи,
но излъга ме вътрешният глас.
Усещам само една празнина,
която надолу ме повлича.
Беше за мен единствен на света,
но светът нас ни отрича.
А жарта в сърцето ми тлее,
копнее за твоето лице.
То единствено за теб милее,
ала далеч са твойте ръце…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
