Жарта в сърцето тлее...
Жарта в сърцето тлее...
Не те ли беше срам, кажи ми?
Не помисли ли, че ще боли?
Чувствата не са ронливи,
това били са само лъжи!
Вярвах на думите, пропити
със надежда и молех се аз
да бъдем заедно щастливи,
но излъга ме вътрешният глас.
Усещам само една празнина,
която надолу ме повлича.
Беше за мен единствен на света,
но светът нас ни отрича.
А жарта в сърцето ми тлее,
копнее за твоето лице.
То единствено за теб милее,
ала далеч са твойте ръце…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
