Жарта в сърцето тлее...
Жарта в сърцето тлее...
Не те ли беше срам, кажи ми?
Не помисли ли, че ще боли?
Чувствата не са ронливи,
това били са само лъжи!
Вярвах на думите, пропити
със надежда и молех се аз
да бъдем заедно щастливи,
но излъга ме вътрешният глас.
Усещам само една празнина,
която надолу ме повлича.
Беше за мен единствен на света,
но светът нас ни отрича.
А жарта в сърцето ми тлее,
копнее за твоето лице.
То единствено за теб милее,
ала далеч са твойте ръце…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
