Apr 25, 2009, 1:26 AM

Жарта в сърцето тлее...

  Poetry
734 0 2

Жарта в сърцето тлее...

 

 

 

Не те ли беше срам, кажи ми?
Не помисли ли, че ще боли?
Чувствата не са ронливи,
това били са само лъжи!

Вярвах на думите, пропити
със надежда и молех се аз
да бъдем заедно щастливи,
но излъга ме вътрешният глас.

Усещам само една празнина,
която надолу ме повлича.
Беше за мен единствен на света,
но светът нас ни отрича.

А жарта в сърцето ми тлее,
копнее за твоето лице.
То единствено за теб милее,
ала далеч са твойте ръце…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...