15 янв. 2017 г., 12:42

Jас сум... 

  Поэзия » Свободный стих
362 1 2

Не слушам никого
не се замислувам залудно
не сум центар на светот
не сум пеперутка во замрзнат град
не сум меч фрлен во пустина
не сум човек
јас сум солза
јас сум тивка вода
што го рони брегот.

© Sanja Atanasovska Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми е интересна употребата на местоимението в последния стих - изглежда ми като несъгласувано по род . Иначе ми звучи като архаичния български, дето ("който", разбира се е правилното) съм чел във Вазов и Петко Славейков.Без каквито и да е сравнения. Екзотично ми е, но одобрявам тези публикации в оригинал. Прочетох пак и разбрах "го" се отнася за брега! Хи.
  • "je suis très bien"...
Предложения
: ??:??