15.01.2017 г., 12:42

Jас сум...

563 1 2

Не слушам никого
не се замислувам залудно
не сум центар на светот
не сум пеперутка во замрзнат град
не сум меч фрлен во пустина
не сум човек
јас сум солза
јас сум тивка вода
што го рони брегот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Sanja Atanasovska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми е интересна употребата на местоимението в последния стих - изглежда ми като несъгласувано по род . Иначе ми звучи като архаичния български, дето ("който", разбира се е правилното) съм чел във Вазов и Петко Славейков.Без каквито и да е сравнения. Екзотично ми е, но одобрявам тези публикации в оригинал. Прочетох пак и разбрах "го" се отнася за брега! Хи.
  • "je suis très bien"...