Не слушам никого
не се замислувам залудно
не сум центар на светот
не сум пеперутка во замрзнат град
не сум меч фрлен во пустина
не сум човек
јас сум солза
јас сум тивка вода
што го рони брегот.
Много ми е интересна употребата на местоимението в последния стих - изглежда ми като несъгласувано по род . Иначе ми звучи като архаичния български, дето ("който", разбира се е правилното) съм чел във Вазов и Петко Славейков.Без каквито и да е сравнения. Екзотично ми е, но одобрявам тези публикации в оригинал. Прочетох пак и разбрах "го" се отнася за брега! Хи.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.