Лудостта си да възпра,
бавно в зноя летен крача...
Не живея, а горя –
не по Яворов обаче!
Мъка да ме пресуши
иска – грабна мисълта ми...
Ех, невольо, разруши
и ограби тя съня ми!
Лудостта си да възпра,
бавно в зноя летен крача...
Не живея... не горя –
нерв оголен, който плаче!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены