Jun 15, 2010, 3:24 PM

Жега 

  Poetry » Other
645 0 14

Лудостта си да възпра,

бавно в зноя летен крача...

Не живея, а горя –

не по Яворов обаче!

 

Мъка да ме пресуши

иска – грабна мисълта ми...

Ех, невольо, разруши

и ограби тя съня ми!

 

Лудостта си да възпра,

бавно в зноя летен крача...

Не живея... не горя –

нерв оголен, който плаче!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??