Жега

15.06.2010 г., 15:24 ч.

Поезия » Друга

690 0 14

Лудостта си да възпра,
бавно в зноя летен крача...
Не живея, а горя –
не по Яворов обаче!
Мъка да ме пресуши
иска – грабна мисълта ми...
Ех, невольо, разруши
и ограби тя съня ми!
Лудостта си да възпра,
бавно в зноя летен крача...
Не живея... не горя –
нерв оголен, който плаче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жега

Искате да прочетете повече?

Предложения