26 июн. 2023 г., 09:50

Жега

669 2 3

Жегата се стича като мед –

лепнеща и с цвят на кехлибар.

Впило жило слънцето навред –

огнена пчела във кошер стар,

 

жили с парещите си лъчи.

плът и пръст, небе и зреещ плод.

А глухарче с пумпал лек хвърчи –

малка молекула кислород.

 

Плажът е със шоколадов тен,

а морето като чайник ври.

Искам да повее в този ден

със ветрило хладен морски бриз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Фъртунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми стана едно жежко, та чак лепнещо!
    Добре си ни дошла, Диде!
  • Радвам се, че си тук!
  • Страшничко. Да не смее човек на плаж да иде.
    Чудя се, как издържаха нашите баби с мотиките на полето по цял ден под парещото слънце. Слънцето ли беше друго, хората ли.
    Добре дошла!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....