Жегата се стича като мед –
лепнеща и с цвят на кехлибар.
Впило жило слънцето навред –
огнена пчела във кошер стар,
жили с парещите си лъчи.
плът и пръст, небе и зреещ плод.
А глухарче с пумпал лек хвърчи –
малка молекула кислород.
Плажът е със шоколадов тен,
а морето като чайник ври.
Искам да повее в този ден
със ветрило хладен морски бриз.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
