Жегата се стича като мед –
лепнеща и с цвят на кехлибар.
Впило жило слънцето навред –
огнена пчела във кошер стар,
жили с парещите си лъчи.
плът и пръст, небе и зреещ плод.
А глухарче с пумпал лек хвърчи –
малка молекула кислород.
Плажът е със шоколадов тен,
а морето като чайник ври.
Искам да повее в този ден
със ветрило хладен морски бриз.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
