Жегата се стича като мед –
лепнеща и с цвят на кехлибар.
Впило жило слънцето навред –
огнена пчела във кошер стар,
жили с парещите си лъчи.
плът и пръст, небе и зреещ плод.
А глухарче с пумпал лек хвърчи –
малка молекула кислород.
Плажът е със шоколадов тен,
а морето като чайник ври.
Искам да повее в този ден
със ветрило хладен морски бриз.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
