Жегата се стича като мед –
лепнеща и с цвят на кехлибар.
Впило жило слънцето навред –
огнена пчела във кошер стар,
жили с парещите си лъчи.
плът и пръст, небе и зреещ плод.
А глухарче с пумпал лек хвърчи –
малка молекула кислород.
Плажът е със шоколадов тен,
а морето като чайник ври.
Искам да повее в този ден
със ветрило хладен морски бриз.
© Диана Фъртунова Всички права запазени
Добре си ни дошла, Диде!