5 апр. 2009 г., 11:15

Желание

1.5K 0 5

Желание

Сред суматохата на мислите мои,

споходи ме желание да легна на тревата

и дишайки жадно зелената морава

пожелах си да бъда цвете...

Да милвам пеперудата с нежни криле,

да приютя и най-малката мушица

сред своите цветни листа

и да заспя -

очаквайки утрото.

До мен да шуми тревата,

вятърът да носи полъха от мен,

и стъклените капки от росата

да ме покриват като със сатен.

Но аз се замечтах -

почувствах се лека като перце,

като дете на земята -

израснало крехко и нежно,

безгрижно, безгрешно в суетата...!

 

Поздравявам всички, които обичат природата и всички, които ще я открият отново с настъпването на пролетта! Нека ни носи светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашка Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ефирно пролетно докосване! Очарование! Поздрави!
  • Много нежност и красота лъхат от стиха! Целувки, Саша!
  • Природата ни зарежда постоянно с положителна енергия чрез своето величие и красота. Поздрави за хубавия стих, Сашка!
  • И на мен ми се прииска...Завладяващо е твоето желание.
  • Благодаря Саше! Трогнаха ме думите ти! Светлина по пътя ти и сбъднати мечти, романтично момиче!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...