18 сент. 2009 г., 23:02

Желание

653 0 1

Аз искам да мога да летя
и с този лек нежен полет
аз копнея да окриля
света навред огромен.

 

Аз искам да бъда робиня,
но нека вятърът е моят господар.
В сърце си малко искам да открия
неговия чуден бурен дар.

 

И нека да счупя тази златна клетка,
дето ме изпълва с нещастие.
Пълна с горест, жална гледка,
за глупаците богатство е.

 

Да извикам моята пламтяща птица
аз искам начаса.
Но светът чертае сива скица
и не мога да го спра.

 

О, аз копнея за дните снежнобели,
но нима такава е нощта?
Всичко вий от мен сте взели,
господари на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...