18.09.2009 г., 23:02

Желание

652 0 1

Аз искам да мога да летя
и с този лек нежен полет
аз копнея да окриля
света навред огромен.

 

Аз искам да бъда робиня,
но нека вятърът е моят господар.
В сърце си малко искам да открия
неговия чуден бурен дар.

 

И нека да счупя тази златна клетка,
дето ме изпълва с нещастие.
Пълна с горест, жална гледка,
за глупаците богатство е.

 

Да извикам моята пламтяща птица
аз искам начаса.
Но светът чертае сива скица
и не мога да го спра.

 

О, аз копнея за дните снежнобели,
но нима такава е нощта?
Всичко вий от мен сте взели,
господари на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...