Аз искам да мога да летя
и с този лек нежен полет
аз копнея да окриля
света навред огромен.

Аз искам да бъда робиня,
но нека вятърът е моят господар.
В сърце си малко искам да открия
неговия чуден бурен дар.

И нека да счупя тази златна клетка,
дето ме изпълва с нещастие.
Пълна с горест, жална гледка,
за глупаците богатство е.

Да извикам моята пламтяща птица
аз искам начаса.
Но светът чертае сива скица
и не мога да го спра.

О, аз копнея за дните снежнобели,
но нима такава е нощта?
Всичко вий от мен сте взели,
господари на света.