Чуй ме ти, аз виждам те,

че плахо си сърце!

Ах, тоз шум, тез треперещи ръце!

Навред светът лицето си грози

с безцветни улици,

прах и самота,

грозни са очите пълни с нищета,

омраза, страх и суета!

Не искаш ли да свети

вечно утринта,

да знаеш, че сега не си сама!

Не искаш ли гръдта кат птица да се рее,

далече от скръбта!

Леки да са тез претръпнали крила,

бели и блестящи кат звезда.

Не искаш ли чист да бъде пътят ти напред

и всички клони и танцуващи листя,

чисти,

посипали тела с незалязваща роса!