Чуй ме ти, аз виждам те,
че плахо си сърце!
Ах, тоз шум, тез треперещи ръце!
Навред светът лицето си грози
с безцветни улици,
прах и самота,
грозни са очите пълни с нищета,
омраза, страх и суета!
Не искаш ли да свети
вечно утринта,
да знаеш, че сега не си сама!
Не искаш ли гръдта кат птица да се рее, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up