25 мая 2014 г., 16:02

Желание

620 0 4

Понякога искам ей-така,

по цветни пътеки да тичам,

понякога искам ето така

на себе си само да приличам.

Не искам да знам,

не мога да искам

на друга съвсем

да приличам.

И тичам си ето така -

на себе си вече приличам,

а някой ми каза -

не те и познах...

А аз се изсмях -

друга видял си,

друга познал си- 

така ми отива 

да кажа НЕ МОГА,

да кажа НЕ ИСКАМ.

Повярвай, друга познал си,

а хвърлих любовната риза,

на слънце стоя си -

така ми отива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...