Понякога искам ей-така,
по цветни пътеки да тичам,
понякога искам ето така
на себе си само да приличам.
Не искам да знам,
не мога да искам
на друга съвсем
да приличам.
И тичам си ето така -
на себе си вече приличам,
а някой ми каза -
не те и познах...
А аз се изсмях -
друга видял си,
друга познал си-
така ми отива
да кажа НЕ МОГА,
да кажа НЕ ИСКАМ.
Повярвай, друга познал си,
а хвърлих любовната риза,
на слънце стоя си -
така ми отива.
© Мая Тинчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
