27 июн. 2006 г., 09:20

Желание

2K 0 11

Не искам пощальонът да ми носи
писма от тебе, с нарисувани целувки.
Аз искам до леглото ми да идваш боса,
в ръцете стиснала измокрени обувки.
Не искам с виртуални бели рози
да те ухажвам през екран бездушен.
Аз искам толкова красиво да говоря,
а ти - притихнала в захлас - да слушаш.
Не искам картички с море и пясък
и с двама влюбени, следи по плажа...
Аз искам да се къпя в тоя блясък
на влюбените ти очи и да ти кажа:
"Обичам те! Реална, нежна и последна!
Обичам те до мен през всичките сезони!
Обичам да те чувствам, да те гледам!
Обичам те!
Далечна моя обич невъзможна!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...