27.06.2006 г., 9:20

Желание

2K 0 11

Не искам пощальонът да ми носи
писма от тебе, с нарисувани целувки.
Аз искам до леглото ми да идваш боса,
в ръцете стиснала измокрени обувки.
Не искам с виртуални бели рози
да те ухажвам през екран бездушен.
Аз искам толкова красиво да говоря,
а ти - притихнала в захлас - да слушаш.
Не искам картички с море и пясък
и с двама влюбени, следи по плажа...
Аз искам да се къпя в тоя блясък
на влюбените ти очи и да ти кажа:
"Обичам те! Реална, нежна и последна!
Обичам те до мен през всичките сезони!
Обичам да те чувствам, да те гледам!
Обичам те!
Далечна моя обич невъзможна!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...