Jun 27, 2006, 9:20 AM

Желание

  Poetry » Love
2K 0 11

Не искам пощальонът да ми носи
писма от тебе, с нарисувани целувки.
Аз искам до леглото ми да идваш боса,
в ръцете стиснала измокрени обувки.
Не искам с виртуални бели рози
да те ухажвам през екран бездушен.
Аз искам толкова красиво да говоря,
а ти - притихнала в захлас - да слушаш.
Не искам картички с море и пясък
и с двама влюбени, следи по плажа...
Аз искам да се къпя в тоя блясък
на влюбените ти очи и да ти кажа:
"Обичам те! Реална, нежна и последна!
Обичам те до мен през всичките сезони!
Обичам да те чувствам, да те гледам!
Обичам те!
Далечна моя обич невъзможна!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...