Jun 27, 2006, 9:20 AM

Желание

  Poetry » Love
2K 0 11

Не искам пощальонът да ми носи
писма от тебе, с нарисувани целувки.
Аз искам до леглото ми да идваш боса,
в ръцете стиснала измокрени обувки.
Не искам с виртуални бели рози
да те ухажвам през екран бездушен.
Аз искам толкова красиво да говоря,
а ти - притихнала в захлас - да слушаш.
Не искам картички с море и пясък
и с двама влюбени, следи по плажа...
Аз искам да се къпя в тоя блясък
на влюбените ти очи и да ти кажа:
"Обичам те! Реална, нежна и последна!
Обичам те до мен през всичките сезони!
Обичам да те чувствам, да те гледам!
Обичам те!
Далечна моя обич невъзможна!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...